Текат водите и отнасят
Една надежда
Към вълшебен бряг
Където стъпки скрива
Пясък
И огнени мечти
Шептят

Текат водите и пригласят
На птиците
В невидим хор
Една мечта разчупват
С трясък
И я превръщат
Във живот

Текат водите и достигат
Скала под синьото
Небе
А там копнежите им
Стихват
В усмивка
на жена-дете

Текат водите и умират
Във песен палеща
Кръвта
От пепелта им
Се издигат
Звездите стражи
В Любовта
ПЕТ :)

Харесах!!!

Поздрави!

Благодаря!
И аз така - > харесах някъде нещо и за мен се получи това :)
Поздрави!

Кое, Дидо?
Песничката, водичката от стихото или ... жената на скалата... ;)
Впечатлих се от стиха на Хайне и това се получи при мен...
Сърдечен поздрав!:)

Ами няма място за тъга...
Мисля...
Нищо, че е още зима...
Я се усмихни и чуй водите на реката...
До края на февруари, вярвам ще прошепнат интересни песенни слова...
Прегръдка! :) (и усмивка)

красиво звучи

Нали :)
И при теб всичко е хубаво, Еви...
Обичам да поглеждам в твоето блогче...
Малко ми е уморено...
Имам потребност от презареждане на батерията,
но и за това ще дойде времето...
Прегръдки!
Винаги се радвам, като дойдеш...

пролетните ти реки!:)
Поздрави!

:)))
Бавничко приближават...
Привет, Ети,
и на теб поздрави!