тичам по безкрайните
полета
с летните изгарящи
лъчи
и пак така
от вятъра превзета
душата ми полита
и мълчи 

небето ме отронва
с тиха нежност
запраща ме на облак
от звезди
а там заспивам
в люлката от Вечност
с раздиплени
изгарящи коси 

едно обичане
сърцето ми сковава
превръща ме във дъжд
и във мечти
а после в тебе
пак осъществява
най-светлите ми
приказни следи

ПЕТ :)